Дихибридното кръстосване е метод, използван в генетиката, за да се изучат два отделни гена, които се намират на различни хромозоми. В този тип кръстосване се проследяват два признака или характеристики. Това е метод, разработен от Грегор Мендел, бащата на модерната генетика, за да изучава наследяването на гените. Грегор Мендел използва дихибридното кръстосване в своите изследвания на растенията грах, като следи два отделни признака - цвета и формата на семената. За да представи какво става при дихибридното кръстосване, Мендел кръстосва растения, които имат два доминантни признака (например, жълти и гладки семена) с растения, които имат два рецесивни признака (например, зелени и набръчкани семена). Резултатът от това кръстосване е първо поколение (F1), което има само доминантните признаки. След като Мендел кръстосва растенията от първото поколение помежду си, той обнаружи, че във второто поколение (F2) признаците се появяват в съотношение 9:3:3:1. Това означава, че 9 от всеки 16 растения имат два доминантни признака, 3 имат един доминантен и един рецесивен признак, други 3 имат друг доминантен и рецесивен признак, и само 1 има два рецесивни признака. Така чрез дихибридното кръстосване Мендел доказа, че гените се наследяват независимо един от друг, това е известно като принципа на независимото разпределение.

Преносът на генетична информация в клетката обикновено се извършва в определена посока, която е известна като "Централната догма на молекулярната биология". Тази посока е от ДНК към РНК към белтък. Първо, информацията в ДНК молекулата се прехвърля в молекула РНК чрез процес, наречен транскрипция. По време на транскрипцията, ензимът РНК полимераза "чете" ДНК стринга и създава РНК молекула, която е комплементарна на ДНК стринга. Това означава, че за всяка нуклеотидна база в ДНК, РНК полимеразата добавя съответната база в РНК молекулата. Резултатът е молекула РНК, която носи същата генетична информация като ДНК. След това, РНК молекулата изнася информацията извън ядрото на клетката, където се намира ДНК, до рибозомите в цитоплазмата. Там, информацията в РНК се използва за синтеза на белтъци чрез процес, наречен транслация. Всяка тройка бази в РНК, известна като кодон, съответства на определена аминокиселина. Рибозомите "четат" кодоните в РНК и добавят съответните аминокиселини в полипептидната верига. След като всички аминокиселини са добавени, полипептидната верига се свива, за да се образува белтък. Така, генетичната информация се пренася от ДНК към РНК към белтък, което е ключов процес в живота на всички клетки.

Една от основните структури в клетката е единната мембранна система, която представлява комплекс от мембрани и свързани с тях органели. Тази система на мембрани е важна, тъй като тя допринася за разделението на клетъчното пространство на специализирани компартменти, които изпълняват различни функции. В основата на тази система е клетъчната мембрана - тънък слой от белтъчини и липиди, който отделя вътрешната част на клетката от околната среда. Следващата част от системата е ендоплазматичният ретикулум (ЕР), който е затворена мрежа от мембрани и тунели в цитоплазмата. Той се занимава с производството на белтъци и липиди, които се използват за изграждане на клетъчните мембрани и за функционирането на клетката. Голджиев апарат е друг органел, който е част от единната мембранна система. Той е съставен от стопици от мембрани и е отговорен за модифициране, сортиране и пакетиране на белтъците, които са били произведени от ЕР. Лизозомите и пероксизомите също са част от тази система. Те са обградени с мембрани и са отговорни за разграждане на отпадъци и токсини в клетката. Всички тези органели са свързани помежду си чрез континуирана мембранна система, което позволява материалите да се движат между тях по ефективен и контролиран начин. Така че, доказателствата за съществуването на единна мембранна система в клетката произтичат от факта, че всички тези органели са свързани и работят заедно, за да поддържат нормалната функция на клетката.

Опорно-двигателната система на човека има две основни функции. Тя осигурява опората на тялото и участва във формирането на движенията. Опорно-двигателната система се състои от три основни части: кости, стави и мускули. Костите са твърдата, неподвижна част на тази система. Те образуват скелета на тялото. Костите са обединени помежду си чрез стави, които позволяват движението. Без ставите, скелетът би бил неподвижен и не бихме могли да се движим. Мускулите са тези, които придвижват костите. Те се свиват и разтягат, което позволява на костите да се движат. Мускулите работят в двойки - когато един се свива, другият се разтяга. Това позволява гладкото и координирано движение на костите. Например, когато ходим, мускулите в краката ни се свиват и разтягат, премествайки костите на краката и позволявайки ни да се движим напред. Така че, основно, опорно-двигателната система е това, което ни позволява да стоим, да се движим и да извършваме всички физически действия.

Екзоцитозата и ендоцитозата са два ключови процеса, свързани с функционирането на клетъчната мембрана. Те са част от така нареченият "мембранен трафик", който позволява на клетките да комуникират с околната среда и да реагират на нея. Екзоцитозата е процесът, посредством който клетките изхвърлят материали към външната си среда. Това се постига чрез образуването на секреторни мехурчета в цитоплазмата, които се прикрепят и сливат с клетъчната мембрана, освобождавайки съдържанието си извън клетката. Ендоцитозата от друга страна е процесът, по който клетките поемат материали от външната си среда. Това се постига чрез образуване на мехурчета в клетъчната мембрана, които обгръщат материалите и ги вкарват в клетката. Сходството в строежа на мембранните мехурчета, секреторните мехурчета и клетъчната мембрана се дължи на факта, че всички те са изградени от биологични мембрани. Тези мембрани са двуслоен лист на фосфолипиди, в който са вградени различни протеини. Липидите предоставят основната структура на мембраната, докато протеините изпълняват различни функции, включително транспортиране на материали през мембраната, приемане на сигнали от външната среда и др.